Тихи ухания

Ухая бавно на събуждане.
Процеждам ден по сънената кожа.
По устните ми трепва пожелаване.
В очите ми потъва невъзможност.
В косите ми заплитат се смълчани
последни вдишвания от изтичащ сън.
Сърцето ми те изговаря с пулса си-
отлитнал с птиците камбанен звън.
И устните ми тихо те изгубват...
А колко много, много имат нужда
да се допрат до твоите, когато в утрото
ухая бавно. На събуждане.

2 коментара:

  1. Silent scents

    I smell so sweet and slowly of a waking
    and my day lingers on my sleepy skin
    my lips are trembling with crystal craving
    impossibility into my eyes now sinks...

    The last short breathes of a subsiding sleep
    are weaving silently within my hair
    My heart is speaking you ,my pulse is deep
    flown like a big bell echo in the air ...

    My lips are silently and gently losing you...
    they need you much and they are begging
    to touch your lips when dawn's here with its dew
    I smell so sweet and slowly of a waking ...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря много :)
    Ама защо пак си го направил по-хубаво от оригинала?
    Не се сърдя де, радвам се :)
    прегръд*

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.