На другия бряг...

Вчера си тръгнах. Под жълтия дъжд.
Пясъчни капки без звук ме обгърнаха.
Нямаше никой. Тишина.Тишина…
Защо не опита поне да ме върнеш?

Пустиня вали над моята пролет…
Под прашни треви надничат мечтите.
Пясък във пясъка…Със пръсти от вятър
някой рисува силует на момиче…

A вчера си тръгнах. От тук.И от себе си.
Следите нетрайни отвя ги южнякът.
Душата ми пепелна търси брега си.
И тайно се моли там да я чакаш…

3 коментара:

  1. Нежно и прелестно-красиво...като чета твоите стихове се пренасям в един наистина по-красив свят...благодаря ти...

    ОтговорИзтриване
  2. On the other strand

    Yesterday I left under the yellow rain
    big sandy drops embraced me with no sound
    there was no one , just silence stood in vain
    you didn't try to stop me, nowhere I was bound

    And desert sand is falling on top of my spring
    my dreams are snooping beneath dirty grass
    ashes to ashes... and fingers of wind
    someone was drawing a picture of lass

    Yesterday I left myself,and I also left this land
    the traces... so flimsy - got blown by the wind
    My soul's now in ashes,it's looking for strand
    and secretly praying you're there...thin-skinned

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.