И някой ден ще се превърна в перла...

Аз съм малка. Прашинково малка.
И заспивам в черупка на мида.
Някак бавно и съвсем безвъзвратно
всяко утро от тук си отивам.

Уж съм малка, а как е възможно
всеки с шепи от мен да си гребва?
После тръгва. Със пълни джобове.
А пък аз съм...така непотребна.

И съм малка. Даже нямам и сричка.
В глас на светулка събирам се цялата.
После литвам, превърната в точка
от крилце на калинка. Нанякъде.

И докосвам небето със мигли,
сбирам нощем с очи дъждозвездия.
За да има за утре. Да давам.
Да си гребват онези, със шепите...

3 коментара:

  1. One day I'll turn into a pearl...

    I'm so little ,like a particle of dust
    I asleep into a sea-shell of a clam
    somehow slowly,retrieving no past
    every morning I leave without wham

    I seem little ,but how is that possible...
    everyone's scooping out with their hands
    they're leaving... their pockets are full
    and I'm lying ... discarded on sands

    I'm so little , I'm less that a syllable
    in voice of a firefly... my whole body fits
    then I'm flying - like a dot in the heaven
    from a lady-bird's spot, from its lids...

    And I'm touching the sky with my lashes
    I'm collecting at night rainy stars
    to be there and give to those crashing
    they are scooping ... they heal their scars...

    ОтговорИзтриване
  2. Ти? Малка и непотребна? Не съм съгласна :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.