С пролетта си играем на криеница
и се гоним по малките улички.
Тя наднича внезапно зад клоните,
после хуква нанякъде бързичко.
Аз след нея се втурвам да тичам
и аха! да я хвана тя литва.
После смее се, спряла на покрива,
да ме дразни дори се опитва.
Вади слънце от джоба си. Тайно.
После бързо го скрива обратно.
Аз се правя на страшно сърдита,
ама всъщност дори е приятно.
Ей така си препускам след нея.
Ту цветя ми подава, ту облаци...
Но си знам, че и тя я обича
тази наша усмихната гоненица.
:)Забавлявате се, а? :) Следващия път като я хванеш и кажи, че все пак и е време трайно да се приземи при нас :) А стихът ти е усмихващ до ушите :))
ОтговорИзтриванеА play tag
ОтговорИзтриванеI play at hide-and-seek with the spring
and we're chasing along narrow streets
she is suddenly sneeking behind the twigs
then She is galloping fast at her beats
I am dashing behind her to follow
when I almost got Her ,She's just flying out
She's laughing stopped at the chimney-hollow
even She's trying to tease me ,quite proud
Out of her pockets She takes out the Sun
then puts it back ,so secretly... quickly
and I'm pretending I'm angry , I run
but well, in fact ,it feels rather prickly
I am just running after Her as a dove
She gives me flowers, then a few clouds
But somehow I know it ,She's also in love
in our game... we are playing quite loud...
Мерси :)))
ОтговорИзтриванеусмих*
с 30 зъба :)
(нямам 2 мъдреца щото)