Някъде, над покривите на града...

Когато не е нито ден, нито нощ,
когато улиците стават уморени,
когато виолетовите сенки заухаят
и се стопява времето в безвремие,
когато светлината стане мързелива,
а стъпките на хората се смеят,
когато пролетта съблича ризата си
и ветропоказателите онемеят,
когато засияят бели в полуздрача
на нацъфтелите дървета къдрите,
когато мислите ти спъват се без мене,
а пък мечтите ти не искат сбъдване...
постой. И затвори очи. Не гледай.
Единствено със аромат усещай.
Под звуците на топъл морски залез
душите ни празнуват свойта среща.

5 коментара:

  1. Somewhere above the roofs of the city...

    When it's neither a day ,nor a night
    when the streets are already tired
    when purple shadows smell pure light
    when time melts softly ... retired
    when light becomes so sluggish and lazy
    when the steps of the people are laughing
    when spring takes her shirt off so crazily
    when the vanes stay numb,wind is lacking...
    when the curls of the trees all in blossom
    get so white that they glimmer in dark
    your thoughts stumble rough, very lonesome
    and none your dreams cannot spark...
    Stay ! Close your eyes ! Don't you look !
    and try to feel it... only with its sense
    under a sound of warm sea sunset nook
    our souls now celebrate their romance...

    ..................

    ОтговорИзтриване
  2. Олеее, колко красиво си го направил!
    Мерси, много, много!

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Сега се сещам за няколко прекрасни картинки на залези, които ще са много подходящи за този стих...ти коя си избираш (от онези там)? :)

    ОтговорИзтриване
  5. Никоя :р
    Моите залези са по-хубави, наистина.
    Понеже тях и без очи можеш да ги усетиш. Имам чувството,че в Бургас когато се свечерява, всичко ухае на пролет,и даже малко на лято. И е меко,меко...Някак неописуемо. Само се усеща. За това не се възприема с очи. Тях просто ги затваряш и започваш да виждаш невидимото.
    Няма думи,няма звуци, няма аромат нито цветове, с които може да се предаде моето свечеряване. Трябва да го усетиш със сърце.
    Това е най-вълшебния ми час. Даже не час, ами моите три сантиметра вълшебство :)
    Май се отплеснах, ама...как да опиша неописуемото?

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.