Половин надежда

От дългото прегръщане със Лятото
останала съм с карамелен цвят.
От дълго взиране в небето и Луната
в очите ми съзвездията спят.
От дълго тичане след луди Ветрове
бедрата ми останаха в очакване.
От дълго и безпътно бродене
цветя поникнаха...в косата ми.
От дълго, мълчаливо необичане
по устните ми стичат се копнежи.
Че някой ден, такава, ненамерена,
все някой пък...ще взема да разнежа...

3 коментара:

  1. Half a hope

    Because I gave so many hugs to Summer
    It signed on my body with caramel colour
    Because I peered Up the sky very much
    all stars in my eyes have left their touch

    Because I was running so much with the breeze
    my thighs stayed untouched ,still awaiting
    Because I have wandered but I found no peace
    in my hair bloomed flowers, not fading...

    Because I could feel no love , I was still
    on my lips my cravings now tenderly linger
    that one day ,my words unfound I will spill
    and one soul at least I will stir...as a singer...

    ОтговорИзтриване
  2. :)Ти и сега разнежваш...и то само как...

    ОтговорИзтриване
  3. никак май :)
    Ама мерси :)
    И на двама ви.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.