От дългото прегръщане със Лятото
останала съм с карамелен цвят.
От дълго взиране в небето и Луната
в очите ми съзвездията спят.
От дълго тичане след луди Ветрове
бедрата ми останаха в очакване.
От дълго и безпътно бродене
цветя поникнаха...в косата ми.
От дълго, мълчаливо необичане
по устните ми стичат се копнежи.
Че някой ден, такава, ненамерена,
все някой пък...ще взема да разнежа...
Half a hope
ОтговорИзтриванеBecause I gave so many hugs to Summer
It signed on my body with caramel colour
Because I peered Up the sky very much
all stars in my eyes have left their touch
Because I was running so much with the breeze
my thighs stayed untouched ,still awaiting
Because I have wandered but I found no peace
in my hair bloomed flowers, not fading...
Because I could feel no love , I was still
on my lips my cravings now tenderly linger
that one day ,my words unfound I will spill
and one soul at least I will stir...as a singer...
:)Ти и сега разнежваш...и то само как...
ОтговорИзтриваненикак май :)
ОтговорИзтриванеАма мерси :)
И на двама ви.