Преди да заспя...

След дълъг ден небето е лилаво
и шепне приказки със теменужен глас.
Луната причудливо отразява
на сенките контурния контраст.
Една умора тръгва по пътеките,
които вените чертаят по ръцете ми.
По миглите ми сънища ухаят леко
и сгушват се във мислите ми сплетени.
Затворя ли очи, аз виждам Тебе.
Замирам в унес...или са мечти?
След дълъг ден умората приспивам
със приказка, в която идваш Ти...

4 коментара:

  1. Before I go to sleep

    After a long day the sky is so purple
    and whispers tales with its violet voice
    the Moon's reflecting very weird
    of the shadows its outline and choice

    Some weariness walks the paths
    that are drawn on my hand by my veins
    upon my lashes dreams smell aghast
    and cuddle in my thoughts again

    And when I close my eyes I see you
    I sleep in reverie ,,,or is this a dream
    after a long day the tiredness's sleeping
    and in a fairy tale in which real You seem ...

    ОтговорИзтриване
  2. Ей това се казва скорост!
    О.О
    Признай си, че пак си ми чел мислите!
    :)))
    Ама и така да е, мерси :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, че ме остави в едно приказно-теменужено настроение с този стих в лилаво :)

    ОтговорИзтриване
  4. Моля :)
    другия път ще е оранжевко :D
    (като всичко около мен напоследък :))

    ОтговорИзтриване