В шепите му пеят два щуреца...

Той е малко уморен понякога.
Малко тъжен.
Малко сам.
Има птици на прозорците.
И влакове.
Със които нощем бяга…
Чувал е езика на дърветата.
А по пясъка рисува тишина.
Пръстите му – със вълните сплетени,
А пък във очите му – дъга.
Той умее да приспива вятъра.
И по лунната извивка се пързаля.
Вярва във вълшебства сутринта.
А пък вечер – сам ги прави.
Той живее някъде и никъде.
Има чаша, цялата на точки.
На терасата му столът е камъшен,
а пък времето – с отсрочка.
Той не ми говори прозаично.
И ми вярва, че си го измислям.
Скрива ме в ръцете си, когато плача.
И е страшно, страшно истински.
Корабът му плава по здрачаване
над короните на пеещи акации.
Идва да ме вземе. И отплаваме.
Чак до следващото кацане.
Той е този, който кара вишните
да цъфтят на пролет. И им пее.
Той е този…който във сърцето ми
не под наем, истински живее…
Има ли го…има го навярно.
Срещали сме някога следите си.
И когато пак се срещнем, ще остане.
До тогава … пиша му мечтите си…

7 коментара:

  1. Two crickets are singing in his palms

    He is sometimes a little bit tired
    a little bit sad ,and lonely sometimes
    there are birds on his window quiet
    and many trains that run with its chimes.
    He's heard the melody of trees
    and on the sand he can draw the silence
    his fingers entangle with sea waves and breeze
    his eyes are full ...with a rainbow as guidance
    He can make the wind go to sleep
    he can slide down the moon gentle arc
    he believes that the miracles creep
    and he makes them when outside is dark
    He is living somewhere there
    he has a cup painted on dots
    on his terrace he has reed-made chair
    and his time is forever 'hind clocks...
    He doesn't speak prosy to me
    and believes me that I fancy him
    in his hands he hides me... when I bleed
    he talks dreamy , but his words can swim
    His ship's sailing out when it's dusk
    above the crowns of singing acacia
    then he comes to pick me and we fast
    fly far until the next ship station ...
    He makes the morello-trees blossom
    then he sings them a soft lullaby
    he's the one whom my heart calls "awesome"
    he is living ,without rent to comply
    Does he exist ?... I think that he does...
    our traces have probably crossed
    next time when we meet it will last
    until then my dreams won't be lost...

    ОтговорИзтриване
  2. Такива стихове пишеш напоследък, че вече думите ми секват...само искам да те прегърна...

    ОтговорИзтриване
  3. :)))
    Благодаря ви.
    И...малко ме е яд, че все още не съм измислила думата, дето може още по-точно от "благодаря" да ме изрази в момента.
    Ама ще я измисля.Някой път :)

    ОтговорИзтриване
  4. И аз съм без думи...толкова образно, толкова романтично, толкова докосващо.Обичам стиховете ти.

    ОтговорИзтриване
  5. А! Ами значи взаимно си обичаме стиховете :)))
    Благодаря, чудеснице!

    ОтговорИзтриване
  6. Мисля, че Благодаря! трябва да казваме тези, които те четем ... и на Ян Бибиян също ... невероятно е ... желая ти усмивки!

    ОтговорИзтриване
  7. djaba,пък на мен ми се благодари също. За това, че ми четете стихчетата и за това, че по някакъв начин се оставяте да ви докоснат. А когато си благодарим взаимно, тогава значи и удоволствието е било взаимно, следователно ей ги на усмивките :)))
    Много, и на теб!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.