Той е малко уморен понякога.
Малко тъжен.
Малко сам.
Има птици на прозорците.
И влакове.
Със които нощем бяга…
Чувал е езика на дърветата.
А по пясъка рисува тишина.
Пръстите му – със вълните сплетени,
А пък във очите му – дъга.
Той умее да приспива вятъра.
И по лунната извивка се пързаля.
Вярва във вълшебства сутринта.
А пък вечер – сам ги прави.
Той живее някъде и никъде.
Има чаша, цялата на точки.
На терасата му столът е камъшен,
а пък времето – с отсрочка.
Той не ми говори прозаично.
И ми вярва, че си го измислям.
Скрива ме в ръцете си, когато плача.
И е страшно, страшно истински.
Корабът му плава по здрачаване
над короните на пеещи акации.
Идва да ме вземе. И отплаваме.
Чак до следващото кацане.
Той е този, който кара вишните
да цъфтят на пролет. И им пее.
Той е този…който във сърцето ми
не под наем, истински живее…
Има ли го…има го навярно.
Срещали сме някога следите си.
И когато пак се срещнем, ще остане.
До тогава … пиша му мечтите си…
Two crickets are singing in his palms
ОтговорИзтриванеHe is sometimes a little bit tired
a little bit sad ,and lonely sometimes
there are birds on his window quiet
and many trains that run with its chimes.
He's heard the melody of trees
and on the sand he can draw the silence
his fingers entangle with sea waves and breeze
his eyes are full ...with a rainbow as guidance
He can make the wind go to sleep
he can slide down the moon gentle arc
he believes that the miracles creep
and he makes them when outside is dark
He is living somewhere there
he has a cup painted on dots
on his terrace he has reed-made chair
and his time is forever 'hind clocks...
He doesn't speak prosy to me
and believes me that I fancy him
in his hands he hides me... when I bleed
he talks dreamy , but his words can swim
His ship's sailing out when it's dusk
above the crowns of singing acacia
then he comes to pick me and we fast
fly far until the next ship station ...
He makes the morello-trees blossom
then he sings them a soft lullaby
he's the one whom my heart calls "awesome"
he is living ,without rent to comply
Does he exist ?... I think that he does...
our traces have probably crossed
next time when we meet it will last
until then my dreams won't be lost...
Такива стихове пишеш напоследък, че вече думите ми секват...само искам да те прегърна...
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви.
И...малко ме е яд, че все още не съм измислила думата, дето може още по-точно от "благодаря" да ме изрази в момента.
Ама ще я измисля.Някой път :)
И аз съм без думи...толкова образно, толкова романтично, толкова докосващо.Обичам стиховете ти.
ОтговорИзтриванеА! Ами значи взаимно си обичаме стиховете :)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря, чудеснице!
Мисля, че Благодаря! трябва да казваме тези, които те четем ... и на Ян Бибиян също ... невероятно е ... желая ти усмивки!
ОтговорИзтриванеdjaba,пък на мен ми се благодари също. За това, че ми четете стихчетата и за това, че по някакъв начин се оставяте да ви докоснат. А когато си благодарим взаимно, тогава значи и удоволствието е било взаимно, следователно ей ги на усмивките :)))
ОтговорИзтриванеМного, и на теб!