На зазоряване...

Гълъбите носят утро до прозореца.
Бледорозово, със син, уханен шум.
Сънищата ми си тръгват. Звездокоси.
Аз съм вътре. А светът - на вън.
Чакам някой. Много мълчаливо.
На пръсти се повдигам да го видя.
А устните ми се допират до стъклото.
Със дъх рисувам краткотрайна диря.
Дали ще дойде някога изобщо?
Не знам. Не искам и да знам...
По гълъбите ще му пратя поща.
Че само обич мога да му дам...

3 коментара:

  1. Прати му, той ще я получи и ще дойде някой ден, сигурна съм!

    ОтговорИзтриване
  2. At dawn...

    Doves are bringing morning to the window
    light pink,sensing tender bluish noise
    my dreams are leaving ,and stars falling low
    inside I stay,the world outside has its choice...

    I'm waiting for someone, I am very silent
    I stand on tiptoes to find him and see
    my lips are touching the shivering window
    my breath's drawing trace,a transient glee

    But will he sometimes ever come for sure...?
    I don't know ...and I... don't want to know...
    A mail I'll send him, by doves so much pure
    only love I can give him for his human soul...

    ................

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.