По роса...

Езерните нимфи ме извикаха.
Знаеха навярно, че съм като тях.
Виждаха магията, скрита във очите ми,
виждаха искричките - лунна светлина.
Бялата ми рокля, босите ми стъпки,
тъмната коса и меките ми длани...
Бях една от тях, отдавна омагьосана...
Чаках да се свърши злото заклинание.
Чаках да се случи някога в зори...
Той да дойде рано край езерото тихо.
Да погледне в мене. Да ме пожелае.
И да ме целуне без да ме попита...
Ала не дойде. И аз, простосмъртна,
връщам се при нимфите, тук на този бряг.
На камъните бели, седнала, по мръкнало,
ще изпращам залези и ще чакам...Пак...

2 коментара:

  1. At dew time...

    The lake tender nymphs after that called me
    they probably knew that I am like them
    they probably saw my eyes - magic holding
    they only could see the sparkles - moon gem

    My crystal white dress ,my barefoot steps
    my gentle dark hair, my soft women's palms
    I was one of them ,enchanted in depths
    waiting to finish the evil- spell charm

    I was waiting to happen - sometimes at dew
    I was waiting for him to come by the lake
    waiting look at me... then to wish for me true
    and kiss me without even asking for sake

    He didn't come ,I'm again plain and mortal
    I'm coming back to the nymphs at the shore
    I'm sitting on white stones,without any chortle
    sending off sunsets, expecting still more...

    ОтговорИзтриване
  2. :)))
    красивичко, ама направо...страхотно си го направил!
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.