Езерните нимфи ме извикаха.
Знаеха навярно, че съм като тях.
Виждаха магията, скрита във очите ми,
виждаха искричките - лунна светлина.
Бялата ми рокля, босите ми стъпки,
тъмната коса и меките ми длани...
Бях една от тях, отдавна омагьосана...
Чаках да се свърши злото заклинание.
Чаках да се случи някога в зори...
Той да дойде рано край езерото тихо.
Да погледне в мене. Да ме пожелае.
И да ме целуне без да ме попита...
Ала не дойде. И аз, простосмъртна,
връщам се при нимфите, тук на този бряг.
На камъните бели, седнала, по мръкнало,
ще изпращам залези и ще чакам...Пак...
At dew time...
ОтговорИзтриванеThe lake tender nymphs after that called me
they probably knew that I am like them
they probably saw my eyes - magic holding
they only could see the sparkles - moon gem
My crystal white dress ,my barefoot steps
my gentle dark hair, my soft women's palms
I was one of them ,enchanted in depths
waiting to finish the evil- spell charm
I was waiting to happen - sometimes at dew
I was waiting for him to come by the lake
waiting look at me... then to wish for me true
and kiss me without even asking for sake
He didn't come ,I'm again plain and mortal
I'm coming back to the nymphs at the shore
I'm sitting on white stones,without any chortle
sending off sunsets, expecting still more...
:)))
ОтговорИзтриванекрасивичко, ама направо...страхотно си го направил!
Благодаря!