Към себе си...

Онези лета,от детството...Помниш ли?
Светлинки на фенери от диня...
Прашни пътища, боси крака,
аромат на треви...и смокини.
Малкия свят на мечтите ти,
дето всъщност е страшно огромен.
Но събира се в твоята къщичка,
скрита в клоните ... стария орех...

Избледняват следите на стъпките,
дето тичат по мокрия пясък.
Но в сърцето ти още е утрото,
будено с гларусов крясък...
Не порастваш...Светът се смалява.
И отблизо е някак... различен.
Но в очите си ти ще го пазиш.
Както в детството.Шарен. Магичен.


15.02.2008

2 коментара:

  1. To myself ...

    Those summers from childhood, do you remember
    the jack-o'-lantern sparkles in dark
    the dusty roads ,bare feet, coloured amber
    the aroma of grass of fig in the park...
    this is the little world of my dreams
    which is ,in fact,enormous and big
    but it, somehow, fits in your place
    hidden among old chestnut and fig

    The traces of the steps are fading
    they've been running along the wet beach
    in your heart the morning is waking
    by th shrill and sharp seagulls' leach
    you don't grow, the world is now shrinking
    it is different, looked from very close
    in your hairs forever you'll keep it
    as in the childhood , full of magical oaths...

    ОтговорИзтриване
  2. А това е най-хубавият носталгичен стих, който съм чела скоро - много, много е хубав! :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.