Онези лета,от детството...Помниш ли?
Светлинки на фенери от диня...
Прашни пътища, боси крака,
аромат на треви...и смокини.
Малкия свят на мечтите ти,
дето всъщност е страшно огромен.
Но събира се в твоята къщичка,
скрита в клоните ... стария орех...
Избледняват следите на стъпките,
дето тичат по мокрия пясък.
Но в сърцето ти още е утрото,
будено с гларусов крясък...
Не порастваш...Светът се смалява.
И отблизо е някак... различен.
Но в очите си ти ще го пазиш.
Както в детството.Шарен. Магичен.
15.02.2008
To myself ...
ОтговорИзтриванеThose summers from childhood, do you remember
the jack-o'-lantern sparkles in dark
the dusty roads ,bare feet, coloured amber
the aroma of grass of fig in the park...
this is the little world of my dreams
which is ,in fact,enormous and big
but it, somehow, fits in your place
hidden among old chestnut and fig
The traces of the steps are fading
they've been running along the wet beach
in your heart the morning is waking
by th shrill and sharp seagulls' leach
you don't grow, the world is now shrinking
it is different, looked from very close
in your hairs forever you'll keep it
as in the childhood , full of magical oaths...
А това е най-хубавият носталгичен стих, който съм чела скоро - много, много е хубав! :)
ОтговорИзтриване