Огледалото е мълчаливо. Като дим.
Мъчи се от близо да ме види.
Да докосне устните ми със очи
и така да ме остави. Да си ида.
Да се скрия в облак от тъга.
В избеляла риза от копнежи.
Да потъна в перлена печал.
Мълчалива.Тиха. Безутешна.
Чувствам се бездомна и сама.
Цялата Вселена ме отрича.
И една безкрайна пустота
се оглежда в образ на момиче...
:((((
ОтговорИзтриванехей ... сякаш нарочно ми доказваш, че можеш и да ме натъжиш със стиховете си ...
много е хубаво но ...
не ти отива ...
искам усмивки :)
And you are not here to hug me ..
ОтговорИзтриванеThe mirror is silent, just like a smoke
It's trying to see me so close
to touch my lips with its eyes ,to provoke
and let me walk , and let my foes
to hide within a cloud of sadness
into a fading shirt of longings
to sink into a pearl like sorrow
to be silent , quiet and inconsolable
I feel so homeless and alone
and all the Universe denying me
a huge and endless hollow emptiness
is looking in a the girl I see....
ето усмивки :)))
ОтговорИзтриванеИ благодаря ви!
...разплакващо е...но прекрасно въпреки това...и все пак аз ще чакам да мине оранжевата вода - в оранжево пишеш усмихващи стихове, нали? :)
ОтговорИзтриванеи аз чакам :)
ОтговорИзтриванеИ вярвам, че ще мине...