При отзвучали слънчеви лъчи...

...А залезът е всъщност ехото
на Слънцето, което пее отдалече.
Затвориш ли очи, ще чуеш думите
които през деня са неизречени.
Едно вълшебнодумно заклинание
Магьосникът измъква от бомбето.
Обагря в прасковено шията ми.
Ръцете ми. И раменете.
И цялата се разкопнявам.А съм вятърна...
Една такава безстопанствена.И ничия.
И мислите ми се превръщат в макове.
И имам нужда да обичам...

А тебе има ли те? Някъде?
Да те обичам до без дъх и до небето?
Да знаеш, чакам те при Залеза.
А той е всъщност Слънчевото ехо...

6 коментара:

  1. Съвсем ще фалирам, ама май трябва и магьосника да черпя ... :))
    Много нежничко ... и красиво като залеза :)

    ОтговорИзтриване
  2. Той нищо под Тюламор Дю не пие...сори :(
    :)))

    ОтговорИзтриване
  3. When the sunny rays fade away...

    ...The sunset is in fact the echo
    of our Sun ..it's singing from afar
    now close your eyes, and words you've reckon
    will come to you ,unspoken though they are

    A spell that's made of magic words
    the sorcerer is taking of his bowler hat
    it paints its colour of a peach and pearl
    onto my neck,and hands and shoulders
    (...like a cat )

    And I start longing ... and I'm like the wind
    a little bit abandoned ,to noone belonging
    my thoughts are poppies,neatly primmed
    I need to love , I need some longing...

    Do you exist somewhere ...anywhere?
    To love you breathlessly and endlessly,sky-high
    I'm waiting for you by the sunset layers
    it is in fact the echo of the Sun that's sigh...

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси, Янбибиян :))
    "(...like a cat ) " ми хареса много :))

    ОтговорИзтриване
  5. Вълшебнодумен стих...какво да кажа...вълшебнодумница такава! :))

    ОтговорИзтриване
  6. Това е, защото понякога съм Муза на ветровете. И те ми подаряват думите си :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.