...А залезът е всъщност ехото
на Слънцето, което пее отдалече.
Затвориш ли очи, ще чуеш думите
които през деня са неизречени.
Едно вълшебнодумно заклинание
Магьосникът измъква от бомбето.
Обагря в прасковено шията ми.
Ръцете ми. И раменете.
И цялата се разкопнявам.А съм вятърна...
Една такава безстопанствена.И ничия.
И мислите ми се превръщат в макове.
И имам нужда да обичам...
А тебе има ли те? Някъде?
Да те обичам до без дъх и до небето?
Да знаеш, чакам те при Залеза.
А той е всъщност Слънчевото ехо...
Съвсем ще фалирам, ама май трябва и магьосника да черпя ... :))
ОтговорИзтриванеМного нежничко ... и красиво като залеза :)
Той нищо под Тюламор Дю не пие...сори :(
ОтговорИзтриване:)))
When the sunny rays fade away...
ОтговорИзтриване...The sunset is in fact the echo
of our Sun ..it's singing from afar
now close your eyes, and words you've reckon
will come to you ,unspoken though they are
A spell that's made of magic words
the sorcerer is taking of his bowler hat
it paints its colour of a peach and pearl
onto my neck,and hands and shoulders
(...like a cat )
And I start longing ... and I'm like the wind
a little bit abandoned ,to noone belonging
my thoughts are poppies,neatly primmed
I need to love , I need some longing...
Do you exist somewhere ...anywhere?
To love you breathlessly and endlessly,sky-high
I'm waiting for you by the sunset layers
it is in fact the echo of the Sun that's sigh...
Мерси, Янбибиян :))
ОтговорИзтриване"(...like a cat ) " ми хареса много :))
Вълшебнодумен стих...какво да кажа...вълшебнодумница такава! :))
ОтговорИзтриванеТова е, защото понякога съм Муза на ветровете. И те ми подаряват думите си :)
ОтговорИзтриване