Внезапно...

Не ме интересува, че звездите
са всъщност празни мъртви светове.
Аз виждам в тях искрички на вълшебство,
изпратено за мене от далеч.
Не ме интересува, че и лятото
е кратко като дъх върху стъкло.
Във него съм оставила сърцето си
и светли дири тръпнеща любов.
Не ме интересува, че те няма.
И че единствено за тебе си измислям.
За мен е важно, че макар невидимо,
аз съм създадена да те обичам.

4 коментара:

  1. Мдам ... доста внезапно :))
    Толкова невидимо обичаш, че всички го разбрахме :))
    Много хубаво е стихотворението ... особено това за лятото ми стана много любимо, дето е кратко като дъх върху стъкло ;p

    ОтговорИзтриване
  2. Още един глас за "дъх върху стъкло" ! :)) И за целия прекрасен стих :)

    ОтговорИзтриване
  3. Suddenly ...

    I don't care at all that the stars
    are actually dead and empty places
    Cos I can see the magic in their scars
    which has been sent to me from spaces
    I don't care at all that the summer
    is a short breath on my window panes
    Cos I've left my heart in it (it beats like a drummer)
    and brightly tracks of love-thrill there remains
    I don't care at all... that you hardly exist
    Cos you are the one in my dreams that I fancy
    for me it's important although it's unseen
    that I have been made... to love you ... romancing

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.