Онзи прорез там, зад хоризонта
през който залезът започва да изтича
е част от мен. В минута съкровеност.
В която мога истински да те обичам.
По кадифените била на Странжда
(които се заоблят във безкрая)
прокапва вечер. С птичи стъпки.
В очи - с притулени мечтания.
Не чувстваш ли? Денят си тръгва.
Безмълвен. Остарял. Бездомен.
Ти не разбра. А всъщност беше
ужасно важен. И съдбовен.
Няма нужда да обяснявам каквото и да било,а само да кажа - Благодаря за стиха !
ОтговорИзтриване..*
То това е по-силно от всякакви обяснения :)
ОтговорИзтриванеМерси за ..*което :)
The tired palms of the old day...
ОтговорИзтриванеThat crack over there behind the horizon
through which the sunset starts pouring out
it is a part of me.A minute of realizing
of my inmost feelings, when I love you aloud
On the velvet crests of Strandzha mountain
(which get so rounded in infinity )
the evening is dripping with steps of the birds
in the eyes with half- hidden proximity
Can't you feel ?... The day is... dying
speechless, homeless, very old
You didn't understand, in fact it's crying
it was important , fateful ( a bit cold )...
.....
Благодаря за усещането !!!!
Пък аз страхотния превод благодаря :)
ОтговорИзтриване