Уморените длани на стария ден...

Онзи прорез там, зад хоризонта
през който залезът започва да изтича
е част от мен. В минута съкровеност.
В която мога истински да те обичам.
По кадифените била на Странжда
(които се заоблят във безкрая)
прокапва вечер. С птичи стъпки.
В очи - с притулени мечтания.
Не чувстваш ли? Денят си тръгва.
Безмълвен. Остарял. Бездомен.
Ти не разбра. А всъщност беше
ужасно важен. И съдбовен.

4 коментара:

  1. Няма нужда да обяснявам каквото и да било,а само да кажа - Благодаря за стиха !
    ..*

    ОтговорИзтриване
  2. То това е по-силно от всякакви обяснения :)
    Мерси за ..*което :)

    ОтговорИзтриване
  3. The tired palms of the old day...

    That crack over there behind the horizon
    through which the sunset starts pouring out
    it is a part of me.A minute of realizing
    of my inmost feelings, when I love you aloud

    On the velvet crests of Strandzha mountain
    (which get so rounded in infinity )
    the evening is dripping with steps of the birds
    in the eyes with half- hidden proximity

    Can't you feel ?... The day is... dying
    speechless, homeless, very old
    You didn't understand, in fact it's crying
    it was important , fateful ( a bit cold )...

    .....
    Благодаря за усещането !!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Пък аз страхотния превод благодаря :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.