И след това...

Вкусът на вятъра,
промушил се в листата след дъжда,
напомня ми вкуса на твойте устни.
Не ги познавам, всъщност. Само знам -
докоснат ли ме леко - ще възкръсна.
Ще плъзна длан по твоето лице.
Да знам, че си наистина. И че те има.
В задъханата разпиляна тишина
ще те обичам бавно...до необяснимост.
И до безумие ще дишам твоя дъх.
И в твоя цялата ще се превръщам мълчаливо...
Сега
вкусът на вятър между клоните след дъжд
по устните ми нощно те разлива...
написа на
.

4 коментара:

  1. ANONIMNIQ15 юни 2008 г. в 23:13

    "Сега
    вкусът на вятър между клоните след дъжд
    по устните ми нощно те разлива"
    Май доста те е вдъхновил тазвечершния дъжд... аз до преди малко го слушах ... и да си призная се опитвах да намеря някакви думи с които да опиша цялата съвкупност от звуци, усещания и картини ... обаче в интерес на истината ми се стори трудна задача ... просто седя на терасата и го усещам по начин, който не мога да опиша... но сега като прочетох стиха ти, сякаш почувствах точно същото ... капките дъжд...лекия вятър... листата... мокрия асфалт ...луната, която беше мъглява и трудно доловима от облаците... и която вече я няма между другото :)
    Уловила си точно същото усещане... браво! :)

    ОтговорИзтриване
  2. yanbibiyan15 юни 2008 г. в 23:34

    And after that ...

    The taste of wind
    which wriggles through leaves... after rain
    reminds me of your lips , but well... in fact
    I do not know them ,but I know I'll attain
    a resurrection if they touch me... in a smack.

    I'll linger my palm down onto your face
    to know you exist, to know you are real
    in breathless and scattered silent embrace
    I'll love you so slowly ...till inexplicably feel

    I'll breathe your breath till folly and distraction
    And I'll be all becoming... so silently yours
    now..the taste of wind... in the trees after rain
    spills on my lips ( like waves on night shore )...

    ОтговорИзтриване
  3. jina16 юни 2008 г. в 9:41

    Ако досега съм определяла стиховете ти като нежни, то този дава ново значение на тази дума...просто ми е невъзможно да ти опиша какво остави в мен след прочита му...толкова е...толкова....неизразимо нежно...

    ОтговорИзтриване
  4. Радосвета Аврамова (caribiana)16 юни 2008 г. в 23:11

    Лелеее, Георги! Как не те домързя :Д
    Хах, лигавя се :)
    Благодаря за споделените усещания!
    Ян :))) Знаеш си, че си най-страхотния преводач, ама аз да си кажа пак... :) Мерси!
    jina, ай на бас, че се изчервих :)
    Благодаря ти много, че някак успяваш да уловиш винаги емоцията ми. Явно сме настроени на една честота :)))

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)