Когато ми е страшно мълчаливо...

Прегръщам те наум. Наум ти казвам,
че имам нужда от теб. До безпомощност.
Целувам наум очите ти привечер.
И после отново. И още...и още...

Наум се вплитам в тебе. Неделима.
Съзвездията се разлитат в необята.
Повтарям ти наум, че те обичам.
Обичам те наум...почти до святост.

Намирах стъпките към тебе...Трудно.
По разни кръстопътища се разпилявах.
От лунна тишина си правех изгреви...

Сега наум ... във теб се приютявам.

4 коментара:

  1. When I feel the whole silence in me...

    I embrace you in my mind, and I also tell you
    that I need you much , so much till I am helpless
    I'm kissing your eyes in my mind in the evening
    then over and over ...and more...I'm caressing you

    I entangle in you,in my mind... undivided
    and all constellations unplait in infinity
    I repeat in my mind that I... really love you
    in my mind I love you... till Holy Writ ...deity

    The steps to reach you I found... really hard
    On so many crossroads I scattered myself
    I was making sunrises from Moon-rays as guard
    now ,in my mind, in you I shelter like elf ...

    ............
    ..................

    ОтговорИзтриване
  2. Чета...и чета...и си мълча...и си мисля как искам да ти пратя две топли ръце да те гушнат много истински и силно и да се почувстваш защитена........не ми обръщай внимание....размишлявам си.....

    ОтговорИзтриване
  3. Когато ти е страшно мълчаливо... е редно да замълчим :)
    А и мисля, че понякога просто няма нужда от коментари :)

    ОтговорИзтриване
  4. :)))
    Благодаря на Ян за превода, на Анонимния за тихото, а на Джина - гушшшшшшш* :))
    Мерси :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.