Да бъда с теб... (метаморфоза)


...а лунните лъчи не се събуват.
Направо влизат в къщи през прозореца.
И стъпките им в тишината чувам.
И смешното им сребърно бърборене.

Харесвам ги. Хлапашки се усмихват.
На пода с мене сядат да мечтаем...
Прииждат и фантазии-реликви
от приказковите ъгли на стаята.

Една звезда зашива със игличка
забравен облак за ревера на небето.
Такова странно ми е някак всичко...
Дори и аз съм почнала да светя...

Превърнала съм се във лунен лъч, изглежда.
И без да се събувам, влизам в стаята ти.
Оплитам се около теб - ефирна прежда.
Усещаш ли ме? Заедно ще мечтаем...

4 коментара:

  1. To be with you ...(metamorphosis)

    ...Moon-rays don't take off their shoes
    they come right away through the window
    their steps I can hear - when silence moves
    and their light chatter is funny and silver

    I like them,they smile so much boyishly
    they sit on the floor- together we dream
    with them some fantasies are coming
    in the corners of tale-room, like relics they seem

    A little star is sewing with a needle
    forgotten cloud to the blue sky's lapel
    and everything looks somehow weird
    even I've started glowing (it's a spell...)

    It seems that I have turned into a Moon-ray
    I enter your room ..not taking off my shoes
    I interweave around you -a piece of airy hay
    Can you feel me...? Together....
    .....we dream .... dancing blues....

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Ян :))
    Хубав ден!И добро утро :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ей, че сладък стих - особено 3-я куплет...много сладък :))

    ОтговорИзтриване
  4. :))
    А после избродира на ръкава му съзведие. Въобще, беше една страхотна Звездичка - шивачка.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.