В един есенен ден, в един парк,
на една пейка ще седнеш до мене.
Ще чирикат врабчета. Ще тичат деца.
А небето ще гасне в червено.
Ти ще хванеш последния лъч със очи.
Ще ми го подариш, ей така, безпричинно.
И тогава в косите ми вятър ще спи.
И тогава Земята ще стихне.
И без думи ще зная, че още съм Тя...
И че още съм влюбена в тебе.
И когато се сгуша във твойте ръце
ще почувствам какво е безвремие...
The season of wine...
ОтговорИзтриванеOne day in the autumn ,in a random park
you will sit right beside me (puppies will bark)
sparrows will chirrup, kids will be running
sky will be fading , red as at dawning
You will catch with your eyes the last sunny ray
you 'll give it to me , with no reason ..to play
and in my hairs then, the wind will be sleeping
and at this very moment the Earth won't be weeping
Without words , I'll know... that I'm still the One...
you will feel ... I'm in love - with you (and the Sun)
when I huddle so gently in your warm arm
I will feel that INFINITY...has finally come...
Ян, нали знаеш колко страхотен преводач си? Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеА ти дали знаеш какво чувство оставят стиховете ти след прочита им?...И този е безобразно хубав! :Д
ОтговорИзтриванеми...мерси :)
ОтговорИзтриванеПонякога толкова много ми липсва всичко събрано в този стих...
ОтговорИзтриванеНа мен също...
ОтговорИзтриванеза това е въображението :)
Макар, че... не е същото :(
Благодаря, Нина!