Сезонът на виното...

В един есенен ден, в един парк,
на една пейка ще седнеш до мене.
Ще чирикат врабчета. Ще тичат деца.
А небето ще гасне в червено.
Ти ще хванеш последния лъч със очи.
Ще ми го подариш, ей така, безпричинно.
И тогава в косите ми вятър ще спи.
И тогава Земята ще стихне.
И без думи ще зная, че още съм Тя...
И че още съм влюбена в тебе.
И когато се сгуша във твойте ръце
ще почувствам какво е безвремие...

6 коментара:

  1. The season of wine...

    One day in the autumn ,in a random park
    you will sit right beside me (puppies will bark)
    sparrows will chirrup, kids will be running
    sky will be fading , red as at dawning

    You will catch with your eyes the last sunny ray
    you 'll give it to me , with no reason ..to play
    and in my hairs then, the wind will be sleeping
    and at this very moment the Earth won't be weeping

    Without words , I'll know... that I'm still the One...
    you will feel ... I'm in love - with you (and the Sun)
    when I huddle so gently in your warm arm
    I will feel that INFINITY...has finally come...

    ОтговорИзтриване
  2. Ян, нали знаеш колко страхотен преводач си? Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  3. А ти дали знаеш какво чувство оставят стиховете ти след прочита им?...И този е безобразно хубав! :Д

    ОтговорИзтриване
  4. Понякога толкова много ми липсва всичко събрано в този стих...

    ОтговорИзтриване
  5. На мен също...
    за това е въображението :)
    Макар, че... не е същото :(
    Благодаря, Нина!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.