Откъснах се от корен. И си тръгнах.
След мен остана синя тишина.
Звънчетата на трепетликите ли млъкнаха?
Светът ли свърши? Ти ли оглуша?
И някак стана трудно да обичам.
( Понеже се затварях в стихове.)
И някой пожела да им прилича.
Дотолкова, че станахме безлични.
И аз си тръгнах. За да бъда себе си.
Не мога да съм жива, без да пиша.
А чуждите очи изсмукаха куплетите.
И начинът, по който АЗ обичах...
Stolen Breath...
ОтговорИзтриванеI tore myself from the roots..Then I left...
After me - there's only silence...so blue
Did the bells of the aspens become so bereft
Is the world over?... Or the deaf one is you...?
Somehow it happened - it's so hard to love
( locking myself into my couplets - trouble)
Someone then wanted... to steal my dove
and be the same ... and be my double
And so I left...To be myself again
I can not breathe without my lines
eyes of strangers...have pierced my veins
wishing to steal how I love and my likes...