Откраднато дихание...

Откъснах се от корен. И си тръгнах.
След мен остана синя тишина.
Звънчетата на трепетликите ли млъкнаха?
Светът ли свърши? Ти ли оглуша?

И някак стана трудно да обичам.
( Понеже се затварях в стихове.)
И някой пожела да им прилича.
Дотолкова, че станахме безлични.

И аз си тръгнах. За да бъда себе си.
Не мога да съм жива, без да пиша.
А чуждите очи изсмукаха куплетите.
И начинът, по който АЗ обичах...

1 коментар:

  1. Stolen Breath...

    I tore myself from the roots..Then I left...
    After me - there's only silence...so blue
    Did the bells of the aspens become so bereft
    Is the world over?... Or the deaf one is you...?

    Somehow it happened - it's so hard to love
    ( locking myself into my couplets - trouble)
    Someone then wanted... to steal my dove
    and be the same ... and be my double

    And so I left...To be myself again
    I can not breathe without my lines
    eyes of strangers...have pierced my veins
    wishing to steal how I love and my likes...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.