Днес съм остра.
Таралежена.
Небето е закърпило
очите си,
за да не гледа
как раздирам с думи
хората
Които уж обичах…
Хвърлям
в лицето на света
собствената му
извратена
представа за себе си
и си тръгвам.
От всичко.
И всички.
И най-вече от себе си.
За да може друг да бъде мен.
Понеже
от несебедостатъчност
е изтънял до незабележимост.
А има нужда да бъде Някой.
Подарявам му себе си.
И си тръгвам.
Аз мога да бъда друга.
И всякаква.
Защото дори и прозрачна
съм видима.
Понеже ухая.
А когато аз си тръгна,
ти
от кой ще живееш?
Или ще се повтаряш
размествайки само думите?
Докато всичко
излязло от теб
не заприлича на
чернобяло ксерокопие
на една минала
през твоя свят дъга.
Поздрави за текста.
ОтговорИзтриванеИ аз се чудя дали са толкова различни и несъвместими нашите вътрешни ипостаси... Това ми е любима и неизбежна тема за размисъл. Периодично.
Понякога - да.
ОтговорИзтриванеИде ми да си хвана шапката и да си тръгна.
Само ако знаех коя съм всъщност аз...
I'm leaving ...
ОтговорИзтриванеI'm leaving myself to You
Today I am tart
I look like a hedgehog
The sky has sewn
some patches on my eyes
in order not to see
the way I tear with words
the people that I ...
that I so much loved ...
I'm throwing in the face of the world
his own twisted view
about myself
and ... and I'm leaving
I'm leaving from everything
I'm leaving from everybody
I'm leaving from myself ...
So that someone else can be Me
because Out of this feeling of being
"not-self-enough"
it has shrunk so much
that No-one can recognize it...
And I need it to be Someone
I am giving myself
And I am leaving
to be able to be Another
to be able to be someone Else
everyone Else...
Because even transparent I am visible
because I have the scent ...
(the scent of a woman .....)
And when I leave ...
who will you use to live from ...?
or you gonna repeat yourself
just changing the places of the words ?
Until everything that has come out of you
starts resembles a black-and white copy
of a Rainbow
who has passed through your world ...