Не обичам "завинаги", освен когато...

След бурята на миналия ден,
когато всеки беше ледник и ме мразеше,
в съня ми ти дойде...Дойде...
И беше хубаво със теб. И пареше...

Целуна моите разплакани очи
и шепнешком ми каза, че си с мене.
Поиска да е тихо... Да мълчим.
И с устни стопли моето студено...

Аз доверчиво се зарових в теб...
Обичах те безмълвно и ранимо.
Бих искала след вчерашния ден
завинаги до мене да те имам...

5 коментара:

  1. Стихчето ти разбира се е много хубаво ... а вчерашното даже направо ми стана едно от най-любимите ... обаче ... се надявам вече да нямаш повод да пишеш нещо такова, а отново да започнеш с нежните, красиви и по-усмихнати стихове... защото тези ме натъжават.

    ОтговорИзтриване
  2. Опитай да се радваш на малките неща... както преди. Виж колко е щастлив деня :)
    Направи си една от онези разходки след работа... както само ти си знаеш ... из малките улички ...
    опитай отново да порисуваш ...
    не се оставяй на лошите чувства да те задушават ... търси светлината на усмихнатия ден!

    ОтговорИзтриване
  3. ми, ето :)
    днес съм себе си вече.
    Явно не ми е присъщо много тъгуването :)))

    ОтговорИзтриване
  4. I can't love "forever" , except ...

    After the storm of the day that has just passed
    when everyone was ice-box , hating me much
    in my sleep you appear ...yes, there you came
    with you... was so beautiful...So hot was your touch

    You kissed my eyes , yes they were crying
    and whispering you told me you're with me
    you wanted to stay silent in the time
    and your lips made warm my cold to be

    I cuddled trustfully deep into you
    I loved you painfully, without a word
    after that yesterday I'd like ...( nothing new )
    I want you forever to stay in my world

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.