След бурята на миналия ден,
когато всеки беше ледник и ме мразеше,
в съня ми ти дойде...Дойде...
И беше хубаво със теб. И пареше...
Целуна моите разплакани очи
и шепнешком ми каза, че си с мене.
Поиска да е тихо... Да мълчим.
И с устни стопли моето студено...
Аз доверчиво се зарових в теб...
Обичах те безмълвно и ранимо.
Бих искала след вчерашния ден
завинаги до мене да те имам...
Стихчето ти разбира се е много хубаво ... а вчерашното даже направо ми стана едно от най-любимите ... обаче ... се надявам вече да нямаш повод да пишеш нещо такова, а отново да започнеш с нежните, красиви и по-усмихнати стихове... защото тези ме натъжават.
ОтговорИзтриванеами...тъжна съм
ОтговорИзтриванеОпитай да се радваш на малките неща... както преди. Виж колко е щастлив деня :)
ОтговорИзтриванеНаправи си една от онези разходки след работа... както само ти си знаеш ... из малките улички ...
опитай отново да порисуваш ...
не се оставяй на лошите чувства да те задушават ... търси светлината на усмихнатия ден!
ми, ето :)
ОтговорИзтриванеднес съм себе си вече.
Явно не ми е присъщо много тъгуването :)))
I can't love "forever" , except ...
ОтговорИзтриванеAfter the storm of the day that has just passed
when everyone was ice-box , hating me much
in my sleep you appear ...yes, there you came
with you... was so beautiful...So hot was your touch
You kissed my eyes , yes they were crying
and whispering you told me you're with me
you wanted to stay silent in the time
and your lips made warm my cold to be
I cuddled trustfully deep into you
I loved you painfully, without a word
after that yesterday I'd like ...( nothing new )
I want you forever to stay in my world