Не зная защо съм такава.
Навярно е орис... Съдба.
Но винаги светла изгрявам,
дори след парлива тъга.
Със поглед събирам мелодии,
живели отдавна във мен.
И звънва със техните ноти
животът ми бял - прероден.
И руква смеха ми по стълбите.
В очите ми бягат звънчета.
И Слънцето гушва ме влюбено,
оплело ми люлка в ръцете си.
Тъгата се свива самотна.
Мърмори, прокудена в ъгъла.
Поглеждам я леко изкосо
и ето я - вече си тръгва.
Не зная защо съм такава.
Прости ми и сбогом, Тъга!
Навярно от светла орисница
си имам такава съдба.
А тъй, време и беше да си ходи на тъгата ... пък ти не се тревожи за нея... само да я повикаш и веднага ще цъфне, ама по-добре си карай без нея :)
ОтговорИзтриванеПо ти ходи просто ...
мда ... и все още можеш ... очевидно.
ми нали знаеш, скучните неща бързо ми омръзват, пък тъгуването си е доста скучновато :)
ОтговорИзтриванеХлопни и вратата завинаги !
ОтговорИзтриванеОпитвам... :)
ОтговорИзтриванеA magic fairy was watching over my me
ОтговорИзтриване( and over my cradle)
I don't know why... I am such a girl
It's probably a destiny ,it's probably my lot
but it's always bright that I rise 'bove the world
even after a bitter rainbow that's shot
I gather soft tunes into my eyes
that have lived in me ,I've never torn
and a melody's singing (as if butterflies)
my life is so white and now ..I'm reborn
My laughter spills onto the stairs
and blue bells are running into my eyes
The sun rays are hot and they make me theirs
they have knit a swing out of their arms
My sadness stays there alone
It murmurs , punished in the corner
I look at Her , straight to the bone :-)
Now not it is leaving and I feel no trauma
I don't know why I am such a girl
Forgive me , Mrs Sadness... Farewell
because when I've come into this world
a fairy has cast on me her bright magic spell...