Над люлката ми бдяла е орисница...

Не зная защо съм такава.
Навярно е орис... Съдба.
Но винаги светла изгрявам,
дори след парлива тъга.

Със поглед събирам мелодии,
живели отдавна във мен.
И звънва със техните ноти
животът ми бял - прероден.

И руква смеха ми по стълбите.
В очите ми бягат звънчета.
И Слънцето гушва ме влюбено,
оплело ми люлка в ръцете си.

Тъгата се свива самотна.
Мърмори, прокудена в ъгъла.
Поглеждам я леко изкосо
и ето я - вече си тръгва.

Не зная защо съм такава.
Прости ми и сбогом, Тъга!
Навярно от светла орисница
си имам такава съдба.

5 коментара:

  1. А тъй, време и беше да си ходи на тъгата ... пък ти не се тревожи за нея... само да я повикаш и веднага ще цъфне, ама по-добре си карай без нея :)
    По ти ходи просто ...
    мда ... и все още можеш ... очевидно.

    ОтговорИзтриване
  2. ми нали знаеш, скучните неща бързо ми омръзват, пък тъгуването си е доста скучновато :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хлопни и вратата завинаги !

    ОтговорИзтриване
  4. A magic fairy was watching over my me
    ( and over my cradle)

    I don't know why... I am such a girl
    It's probably a destiny ,it's probably my lot
    but it's always bright that I rise 'bove the world
    even after a bitter rainbow that's shot

    I gather soft tunes into my eyes
    that have lived in me ,I've never torn
    and a melody's singing (as if butterflies)
    my life is so white and now ..I'm reborn

    My laughter spills onto the stairs
    and blue bells are running into my eyes
    The sun rays are hot and they make me theirs
    they have knit a swing out of their arms

    My sadness stays there alone
    It murmurs , punished in the corner
    I look at Her , straight to the bone :-)
    Now not it is leaving and I feel no trauma

    I don't know why I am such a girl
    Forgive me , Mrs Sadness... Farewell
    because when I've come into this world
    a fairy has cast on me her bright magic spell...

    ОтговорИзтриване