От крехкия затвор на думите...

Нежността ми е малко уплашена вече.
И отказва да влиза във думи.
Било и студено. Била разсъблечена.
И дишала някак си трудно.

Аз подозирам, че май се е влюбила.
И се пази за Него, навярно.
Да се свие в ръцете му, мъркащо сгушена.
Да е негова цялата. Цялата...

И сега ми отказва...не искала стихове.
Тясно и било. И скучно.
А за обич и птици...всички са писали.
Нежността ми копнее за случване...

4 коментара:

  1. From the fragile prison of the words

    Today my tenderness is a little bit scared.
    It denies to get dressed into some words
    She is feeling cold or she's feeling naked
    She is breathing heavily ... maybe it hurts

    A suspect that in love She has fallen
    and She's saving herself just for Him
    in his arms she'll huddle,purring (not stolen)
    and She will be His,by the last touch and brim...

    Now She rejects ...no more lines she would write
    She says...she is bored and she's feeling "tight"
    cos' everyone writes about birds ,love and flight
    but all of my tenderness craves to become bright...

    ОтговорИзтриване
  2. Твоята нежност е като младо момиче - невинно и пъстро , слънчево като лято. Е, може сега да си е сложила пареото и да е трудно да я разпознаят....
    Стиха ти е чудесен , поздрави от сърце !

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти :)
    на моменти се крие, да
    Когато сме уморени двете...

    ОтговорИзтриване