Пък Вятърът да си се сърди, като иска...

Едно врабче си носи ноти във джобовете
и скача смешно по перваза на прозореца.
А малко по-надолу на тревите им е рошаво
и гъделичкат тайно клонките на розата.

На мене ми омръзна вече да съм тъжна.
Омръзнаха ми всичките вини, които си вмених.
Това врабче навън е мъничко нахално…
Повика ме, подсвирквайки, да полетим.

От пъстрите му перушинки ми е весело,
а то от джоба си ми дава шепа нотички.
Една пчела прехвърча хеликоптерно…
Представям си, че носи мед във кошничка.

Добре, че Слънцето е мързеливо преди залеза
и седна на терасата да си побъбрим.
Отцеждам си вината … Ставам празна.
И почвам с ноти на врабчета да се пълня…

7 коментара:

  1. Анонимен8 юли 2008 г., 18:55

    Само ти можеш да го напишеш токова образно "и почвам с ноти да се пълня"Нека животът ти да е музика !

    ОтговорИзтриване
  2. Аз мисля, че се досещам кой си ти, по-скоро коя си. :))
    И дано не греша, защото искам да ти благодаря, Неделия :))
    Радват ме думите ти! Много!

    ОтговорИзтриване
  3. Добра идея - да изтриеш вината вместо нещо друго. Много добра, даже. Успех!

    ОтговорИзтриване
  4. And let the wind be angry with me ....

    A sparrow is bringing its notes in its pockets
    jumping funnily on the window pane
    a little bit down the grass feels so rackety
    and it tickles the rose branch, almost insane

    I've had enough time of being sad
    I'm tired of all the guilt I have felt
    the sparrow outside looks haughtily glad
    It whistled to me...and I simply... melt...

    His coloured feathers make me "joyfully improper"
    and out of its pocket it is giving me notes
    some kind of a bea is buzzing like chopper...
    I imagine she's bringing honey ...so loads

    The Sun is so lazy before purple setting
    It sits on the terrace to chat with me for a while
    I strain off my guilt ...and I become empty
    and start filling with sparrows' notes and their smiles
    ==============================

    ОтговорИзтриване
  5. Ян, мерси за всички преводи на куп, понеже нали знаеш как ме мързи :Д

    Marcus, а на теб благодаря защото всъщност допринесе за това, макар и неволно,предполагам :)) Бях на крачка да изтрия себе си.
    Но по-добре вината, наистина...част от човешката ми природа.:)

    ОтговорИзтриване
  6. И добре, че се запази - цялата и все така цветна.:-)
    Чуруликам.

    ОтговорИзтриване
  7. ами, хубаво ми стана от думите ти :))
    Мерси!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.