Сънувах...не сънувах...

Когато съм с тебе, умея да чувам
лъчите на Слънцето в два през нощта.
Сядам във въздуха и улавям поеми
със весели ризи на пъстри цветя.

Забравям за всичко, което ме чупи.
Плета цветни шалове на всички звезди.
И малки парченца усмивки си скътвам.
И късчета светли, въздушни мечти.

И после заспивам. Сънувам те в тъмното.
На бял еднорог...мой приказен рицар...
И после те чакам в очите на утрото,
което те носи с крилете на птиците...

3 коментара:

  1. :) Ако сънишата се сбъдват, трябва наистина да си щастлива ...
    Сигурно ти се е случвало онова усещане, когато ти се случва нещо вълнуващо ... и в един момент се питаш сънуваш ли или това наистина се случва... защото е толкова хубаво, че не можеш да повярваш ...
    пожелавам ти да го изпиташ и сега!

    ОтговорИзтриване
  2. С оглед на обстоятелствата - искрено се съмнявам. Но, мерси :)
    Нека ти се връща :))

    ОтговорИзтриване
  3. Did I dream or not...

    When I am with you I can truly hear
    The rays of the Sun at 2 in the night
    In the air I'm sitting, I catch poems near
    with colourful shirts and flowers so bright

    I forget about all that makes me so fragile
    and I knit shawls for stars in all the colours
    I hide tiny pieces of beautiful smiles
    and bits of light dreams within crystal palace

    Then I fall asleep, dreaming you in the dark
    on a white unicorn...you're a fairy knight...
    Then I'm waiting for you in the eyes of a lark
    spreading its wings when the morning comes bright

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.