когато приказките се окажат измислици...

Тя мълчи.
Тя мълчи.
А сърцето и спи.
Стига вече с това омагьосване!
Не разбра ли, че няма
нито конник, ни принц...
Няма даже и никакви просяци.

Всеки слага си някакво
грахово зрънце
И държи да му бъдеш принцеса.
И след време забравя.
А целунеш ли жабата,
после питай мечтите къде са...

Не плачи.
Не плачи.
Светът е такъв.
Кой те кара да вярваш в русалки?
Порасни.
Забрави.
Събуди се жена.
За да спре да боли. Поне малко...

Няма коментари:

Публикуване на коментар