Небетата не се нуждаят от чадъри...

Всяка капчица дъжд е Вселена,
скрила в себе си късче от теб.
И валиш...Ти валиш върху мене,
а пък аз се превръщам в Небе.

Имам облаци, тежки от Лято.
Имам птици. Луна. И звезди.
Имам изгреви, точно когато
под очите ми бавно валиш.

Имам всичко, което е нужно
да докосна Земята със длан.
Тези капчици дъжд ме събуждат.
Ти ме правиш Небе. И Жена.

5 коментара:

  1. :)
    Тва ме усмихна ... браво!
    Имах нужда да прочета нещо такова ... знаеш как да превърнеш капките дъжд в красив стих :)

    ОтговорИзтриване
  2. Skies don't need umbrellas

    Every drop of the rain's Universe
    and of you it has hidden a piece
    you're raining ,on me ( it's no curse)
    and a sky I become - out of these...

    I have clouds ,of the summer so heavy
    I have birds, and stars and the Moon
    I have sunrises and they are saving
    in my eyes -you're raining ...soft tune

    I have everything that I can need
    just to touch down the Earth with my palm
    cos' these raindrops ..my body they feed
    you make me a Sky and a Woman ..so calm.

    ОтговорИзтриване
  3. Георги, ми като се прибирах от работа ме наваля дъжда и ми стана красиво :)) За това. Обаче виж, поне те е усмихнало, което е хубаво. Мерси :)

    Ян, благодаря ти. Страшно много ми хареса този превод!

    ОтговорИзтриване
  4. Имам изгреви, точно когатопод очите ми бавно валиш

    ОтговорИзтриване
  5. Ами...забелязах, че все такива интересни коментари оставяш.
    :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.