Есен съм във мислите му.
Сладкоплодна.
Ябълково вино.
Дъхав сок…
Кехлибарено узряла.
Като грозде.
С вкус на обич.
Лудост.
И живот.
Резенче от дюля на езика му.
А под пръстите му –
плодчета от шипка.
От дъха му съм прозрачна.
Като истина.
И разтварям себе си.
Във тихото..
Аз го искам…
Даже до безумие.
Като топла медена роса.
Да попие в мен.
И аз да лумна.
Да съм неговия
Есенен пожар…
Ехе ... тва е най-сладкия стих който съм чел ... много сладък :))
ОтговорИзтриванеАз дето не обичам много сладко ми хареса ;p
А това с есенния пожар беше хубаво... май много си пламнала :))
Мислите ми полепнаха по сладкия ти стих. Трудно е да ги отскубна. И усещанията ми са там, и им е удобно. Красиво пишеш.
ОтговорИзтриванеFig jam
ОтговорИзтриванеI'm the golden autumn in his thoughts
sweet and fruity like cider wine
aromatic juice with amber that floats
grapes tasting insane-true life,love of mine
I'm a quince slice onto his tongue
berries of dog rose under his fingers
his breath makes me clear, transparently sung
dissolving myself when quietness lingers..
And I want him ...madly and insane
like a warm honey dew in early morning
to soak in my body and light up my flame
to be his autumn fire - burning ,adorning...
===========
....
Hot .... Fire ...
sweet jam...
life ...
....
Георгиии, Георги...гори ми главата, ама по съвсем, съвсем други причини :( Вади буркана с мармалада и се мятай :Д
ОтговорИзтриванеДидо, много ми е хубаво, че съм създала уютно и удобно местенце за нечии усещания :) Нали всъщност това е целта на поезията (поне според мен) :) Благодаря ти!
Ян...пак блестиш! Мерси ти, за което!