Сладко от смокини...

Есен съм във мислите му.
Сладкоплодна.
Ябълково вино.
Дъхав сок…
Кехлибарено узряла.
Като грозде.
С вкус на обич.
Лудост.
И живот.
Резенче от дюля на езика му.
А под пръстите му –
плодчета от шипка.
От дъха му съм прозрачна.
Като истина.
И разтварям себе си.
Във тихото..
Аз го искам…
Даже до безумие.
Като топла медена роса.
Да попие в мен.
И аз да лумна.
Да съм неговия
Есенен пожар…

4 коментара:

  1. Ехе ... тва е най-сладкия стих който съм чел ... много сладък :))
    Аз дето не обичам много сладко ми хареса ;p
    А това с есенния пожар беше хубаво... май много си пламнала :))

    ОтговорИзтриване
  2. Мислите ми полепнаха по сладкия ти стих. Трудно е да ги отскубна. И усещанията ми са там, и им е удобно. Красиво пишеш.

    ОтговорИзтриване
  3. Fig jam

    I'm the golden autumn in his thoughts
    sweet and fruity like cider wine
    aromatic juice with amber that floats
    grapes tasting insane-true life,love of mine

    I'm a quince slice onto his tongue
    berries of dog rose under his fingers
    his breath makes me clear, transparently sung
    dissolving myself when quietness lingers..

    And I want him ...madly and insane
    like a warm honey dew in early morning
    to soak in my body and light up my flame
    to be his autumn fire - burning ,adorning...

    ===========
    ....
    Hot .... Fire ...
    sweet jam...
    life ...
    ....

    ОтговорИзтриване
  4. Георгиии, Георги...гори ми главата, ама по съвсем, съвсем други причини :( Вади буркана с мармалада и се мятай :Д
    Дидо, много ми е хубаво, че съм създала уютно и удобно местенце за нечии усещания :) Нали всъщност това е целта на поезията (поне според мен) :) Благодаря ти!
    Ян...пак блестиш! Мерси ти, за което!

    ОтговорИзтриване