По-голямо от Вселената...

Ти ме събираш, когато от бурите
в посока на никъде се разпилявам.
Ти ме усмихваш, когато във тъмното
сълзите по миглите тихичко парят.

Ти ме мълчиш, когато съм в себе си…
когато от думите смисълът чезне.
Ти ме възвръщаш, когато, отнесена,
политам на долу към глъхнеща бездна.

И в мене се ражда нещо голямо…
Нещо, което не съм и сънувала.
Нещо без име. Неназовано.
До днес на света не съществувало.

И е топло. И галещо. И така ми е хубаво…
И се смея, и плача. На пролет приличам.
И чак ме е страх, че така съм се влюбила.
Както никой до днес Тебе обичам…

4 коментара:

  1. Bigger than the Universe...

    You're gathering me when after the storms
    I've been dispersing in a thousand directions
    You make me smile when in the dark forms
    the tears on lashes make warm intersections

    Then you stay silent, when I'm in myself
    when words fade away all their meanings
    you make me come back, when just like an elf
    I fall in chasm and my voice's not screaming

    Deep down into me something big has been born
    something I've never even been dreaming
    It has no name , no one has it called
    because it the world it hasn't been living

    It is warm and caressing and I feel so nice
    And I laugh and I cry ,just like a spring
    I little afraid ...I'm in love.. and it flies
    as Nobody before I love YOU ... and I sing...

    =================
    :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Разкош след разкош. Събирам си перлите ти и някъде в ума ги трупам.:-)
    Поздравче.

    ОтговорИзтриване
  3. и те правя по-богат :))
    Ужасно мил си, Дидо, благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.