Цветът на Вятъра

Солените криле на двете чайки
проблясват с крясък някъде над мачтите.
А бризът се разхожда най-нехайно
сред сините коси на полуздрача.

След малко Слънцето ще се откъсне
от тънкия бръснач на хоризонта.
Като пайети светлинките ще се пръснат
на гладкото море по станиола.

А аз ще се превърна в летен повей
и без да разбереш, ще те последвам.
Защото, знаеш ли, съвсем не мога
да спра да те обичам. За последно.

1 коментар:

  1. The colour of the wind

    The salty wings of two sea-gulls
    shine up with shrieks above white masts
    the breeze is walking,pretending It's dull
    among the bluish hairs of the falling dusk

    In a moment the Sun will tear its disk
    from the sharp like razor horizon vapour
    like bright tiny pieces the lights then will whisk
    onto the surface of sea as silver paper.

    And I will turn into a summer whiff
    and follow you ,you may not understand
    because ,you know,I simply can't
    to just stop loving you (as last demand)...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.