мълчиш ли...

Капка по капка тишина...
Събирам в шепи мълчание.
Светът ми съвсем ослепя.
Защото всъщност ме няма.

Целунах те за последно.
Нищо, че беше за пръв път.
Живея във своя си бездна...
в която стрелките замлъкват.

Целунах те просто наужким
(понеже те няма, нали)...
И после порой и градушка
разкъсаха всички мечти...

Но аз си събирам мълчания –
събирам ги капка по капка.
И после с инато старание
се вдигам. И тръгвам нататък...

1 коментар:

  1. Are you still silent ...

    Little by little ...Silence builds might
    I'm gathering it into my palms
    my words has totally become so blind
    because in fact I am not , but I'm calm

    For the last time I kissed you
    It was though very first
    in my abyss , there I missed you
    there the clock hands stay silent and cursed

    I kissed you , just as a prank
    (because in fact you aren't here)
    and then like a flood rain came , I sank
    my dreams were torn and disappeared...

    But now I choose - all these silent intentions
    I gather them all -little by little
    and then again stubborn , with application
    I stand up again and walk - though I'm brittle...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.