Капка по капка тишина...
Събирам в шепи мълчание.
Светът ми съвсем ослепя.
Защото всъщност ме няма.
Целунах те за последно.
Нищо, че беше за пръв път.
Живея във своя си бездна...
в която стрелките замлъкват.
Целунах те просто наужким
(понеже те няма, нали)...
И после порой и градушка
разкъсаха всички мечти...
Но аз си събирам мълчания –
събирам ги капка по капка.
И после с инато старание
се вдигам. И тръгвам нататък...
Are you still silent ...
ОтговорИзтриванеLittle by little ...Silence builds might
I'm gathering it into my palms
my words has totally become so blind
because in fact I am not , but I'm calm
For the last time I kissed you
It was though very first
in my abyss , there I missed you
there the clock hands stay silent and cursed
I kissed you , just as a prank
(because in fact you aren't here)
and then like a flood rain came , I sank
my dreams were torn and disappeared...
But now I choose - all these silent intentions
I gather them all -little by little
and then again stubborn , with application
I stand up again and walk - though I'm brittle...