Днес тя е малка. С чорапки на точки.
И с дъвка със ябълков вкус.
Светът и порастна. Безкрайно широк е.
И странно – не е вече пуст.
Защото когато един бликнал залез
напука небето с ръце,
един стар вълшебник се спусна при нея
по тънко магично въже.
В черупка от мида наля и отвара
от сини небесни треви
и после в ръцете и скришом остави
парченце дъга да блести.
През него да гледа когато от сивост
очите и плачат без глас.
И върна и чудото по свечеряване-
на онзи, магичния час.
И тя си избра да вярва в магьосници.
(Понеже не вярва на хора.)
И там, на прозореца, по шарена нощница
отново с Небето говори...
Bubble of a chewing gum
ОтговорИзтриванеToday She is small, with socks on small dots
with a gum that tastes like an apple
Her world somehow grew , so much , so a lot
and "deserted" is now No more her sample
it's maybe because of the purple red sunset
that made the sky cracked under its arms
and an old magician came down to her bed
He came down a rope , so thin , not to harm
He poured some herb tea - in her tiny shell
it was magical ,yes,made of bluish sky grass
then he left in her hands (so secretly)...well
a piece of a rainbow to shine ever last
And now She will see through this piece of light
when even (without voice) Her eyes're crying
He left her the miracle before the stars bright
of that magic hour (when everything's flying)
And then She just chose to believe in magicians
( because in the people She doesn't believe)
Now She's at her window - in a night gown ,she's wishing
She still talks to Sky and... out ..falling eve...