Откъсвам те от себе си. Като опашка.
Така, по гущерски. Да оцелея.
Накъсаният въздух ме преглъща,
а от сълзи, навярно, соленея.
Вратата се люлее. Влез – излез.
Животите приличали на гари.
Идва човек на твоя коловоз,
но дойде ли му влака – заминава.
Откъсвам те от себе си. Да не болиш.
( Започвам да се уча на практичност.)
Знам, беше грешка. Ще ме извиниш.
Прибързах май с това, да те обичам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар