С две думи...

Аз съм толкова безкрайна,
че си нямам и начало...
Буква съм от древна тайна.
И съм сянка в огледалото.

Имам утрини в излишък -
нощите не ми достигат.
Някога сама се пиша.
Някога съм стара книга.

Аз съм тиха, мълчалива.
Спя в дъха на сто вулкана.
Ту съм роза...ту коприва.
Ту съм късно, ту съм рано.

Аз съм шепа боровинки.
И понякога - лимони.
Аз съм хапче. И настинка.
Брой до сто.
И после...гониш!

1 коментар:

  1. In two words...

    I am infinite and unbounded
    there is no beginning in me
    a letter of an ancient secret
    a shade in the mirror that you can see

    I've too many mornings(in surplus)
    and my nights just aren't enough
    I am writing myself (sometimes in circles)
    sometimes I'm a book -very old (even rough)

    I can also be silent and quiet
    In the breath of a hundred volcanoes I sleep
    sometimes I'm a rose,sometimes I'm a riot
    sometimes I am late , sometimes early I keep

    I'm a handful of wild red blueberries
    but sometimes I taste as sour as lemon
    I am a pill ,and a cold (in one sharing)
    count a hundred,and chase me...(an angel and demon)...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.