Аз съм толкова безкрайна,
че си нямам и начало...
Буква съм от древна тайна.
И съм сянка в огледалото.
Имам утрини в излишък -
нощите не ми достигат.
Някога сама се пиша.
Някога съм стара книга.
Аз съм тиха, мълчалива.
Спя в дъха на сто вулкана.
Ту съм роза...ту коприва.
Ту съм късно, ту съм рано.
Аз съм шепа боровинки.
И понякога - лимони.
Аз съм хапче. И настинка.
Брой до сто.
И после...гониш!
In two words...
ОтговорИзтриванеI am infinite and unbounded
there is no beginning in me
a letter of an ancient secret
a shade in the mirror that you can see
I've too many mornings(in surplus)
and my nights just aren't enough
I am writing myself (sometimes in circles)
sometimes I'm a book -very old (even rough)
I can also be silent and quiet
In the breath of a hundred volcanoes I sleep
sometimes I'm a rose,sometimes I'm a riot
sometimes I am late , sometimes early I keep
I'm a handful of wild red blueberries
but sometimes I taste as sour as lemon
I am a pill ,and a cold (in one sharing)
count a hundred,and chase me...(an angel and demon)...