В прозрачното мълчание на моят ден...

Ще отговоря само с тишина
на незададените ти въпроси...
По ивичка от слънчев лъч вървя
и коренче от Майски Ден ти нося.
Във шепа пръст ще го засея пред дома ти.
(Дано израстне бяло, като пролет.)
По птиците звезди ще ти изпратя,
да заблещукат ярко над тополите.
От нишките на залези ще оплета
постеля, във която да заспиваш.
Ще се превърна в езерна вода,
която да преглъщаш след горчивото...
Но днес поисках само да мълча...
А ти ме питай все така, без думи.
Събирам букви, да напиша Любовта.
И след това по тях ще се завърна...

1 коментар:

  1. Into the transparent silence of my day...

    And ...I will only answer with silence
    to the questions that you didn't dare to ask
    on a tread of a sun ray I walk(it's my guidance)
    a root of a May day I bring to you (in my flask)

    I'll put it soil - in front of your home
    (and let it grow white,just like the spring)
    and I'll send you stars on the wings of the birds
    to start twinkling bright,above poplars that swing

    And from the fibers of the sunset I will knit
    a tender bedding into which you'll fall asleep
    I'll turn myself in water of a lake, so deep
    that you can swallow after the harsh bitter sweep...

    But Today I wanted ... just to be silent...
    and you... keep asking,yet saying no words
    Letters I take - to write Love (never thought about violence)
    and use them on my way to come back ( with the birds)...

    ОтговорИзтриване