Ще отговоря само с тишина
на незададените ти въпроси...
По ивичка от слънчев лъч вървя
и коренче от Майски Ден ти нося.
Във шепа пръст ще го засея пред дома ти.
(Дано израстне бяло, като пролет.)
По птиците звезди ще ти изпратя,
да заблещукат ярко над тополите.
От нишките на залези ще оплета
постеля, във която да заспиваш.
Ще се превърна в езерна вода,
която да преглъщаш след горчивото...
Но днес поисках само да мълча...
А ти ме питай все така, без думи.
Събирам букви, да напиша Любовта.
И след това по тях ще се завърна...
Into the transparent silence of my day...
ОтговорИзтриванеAnd ...I will only answer with silence
to the questions that you didn't dare to ask
on a tread of a sun ray I walk(it's my guidance)
a root of a May day I bring to you (in my flask)
I'll put it soil - in front of your home
(and let it grow white,just like the spring)
and I'll send you stars on the wings of the birds
to start twinkling bright,above poplars that swing
And from the fibers of the sunset I will knit
a tender bedding into which you'll fall asleep
I'll turn myself in water of a lake, so deep
that you can swallow after the harsh bitter sweep...
But Today I wanted ... just to be silent...
and you... keep asking,yet saying no words
Letters I take - to write Love (never thought about violence)
and use them on my way to come back ( with the birds)...