Не те сънувам вече. Спрях.
Сега сънувам своите безмислици.
(Онези пеперуди над житата,
калинките)...и всичко по- е истинско.
Сега не ми е лудо от обичане.
Сега ми е лениво като есен.
И мисля, че ненужно го отричам,
но, да, така ми е дори по-лесно.
Простих се с теб наум и мълчешком.
(така по-малко ще боли и двама ни).
А ти не влизай в моя сън със взлом.
Достатъчно горчив си от раздялата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар