Да беше ми оставил нишка...

В пластмасовия лабиринт на твойте мисли
се лутам като вятър. Безпосочна.
Не си ме пускал там… И как съм влязла?
Сега не ме мисли. Нарочно!

Пусни ме да изляза. Твоят свят
не е за мене. Той е … синтетичен.
Аз спя в легло от пролетна трева
и само имам нужда да обичам.

От думите от каучук оглушавам.
И този лабиринт… не ми харесва.
(Тезей поне е имал Ариадна…)
А аз за мислене съм страшно лесна…

Обаче трудното започва след това –
когато заживея във съня ти.
Пусни ме, казах ти. Съвсем съм вятърна.
И затова навярно съм безпътна…

1 коментар:

  1. I wish you had left me a thread...

    Into the plastic labyrinth of all your thoughts
    I linger and wander without a direction
    You haven't let me in ( I sneaked ) and I brought
    ...Don't think about me now- Was I driven by affection...

    Now, please,let me out, your world's not for me
    It is simply synthetic and artificial
    I'm sleeping in bed made of spring grass,you see
    all that I need is to love (that's my wishing)

    I become deaf from the words made of rubber
    and this labyrinth ... well... I do not love
    Theseus,from Athens, had at least Ariadne
    and I am so easy to be thought, as a dove

    The hard thing ,however comes just after it
    when I start to live silently into your dreams
    let me go,I have told you,in the wind-blow I sit
    without a direction is how I always seem ...

    ОтговорИзтриване