Бродерия от дъжд по ризата на въздуха...

Дъждът е студен. А Небето си тръгна...
Кой ми е крив, че съм тъжна?
Опитах се някакво смешно хвърчило
с въженце от лято да вържа...
Опитах да скрия във джоба си слънце.
Опитах да бъда вълшебница.
Но нещо обърках... Небето си тръгна.
Дъждът е студен. И е есенен.
А някъде в мен нацъфтели са люляци
и влюбват пчелите в дъха си.
Обаче прозорецът излъчва „дъждовно”.
И лИста на лятото къса ...

1 коментар:

  1. Rain embroidery on the shirt of the air

    Now the rain is so cold, the sky's even gone
    But Noone's to blame for my sadness inside
    I found a sunny small string ,(still feeling alone)
    my string's made of summer,it can't keep my kite
    Somehow I tried to hide a piece of Sun in my pocket
    I also tried to be a sorceress who lives down here
    I've made it wrong,the sky's gone... someone locked it
    the rain is so cold , tastes like autumn ,I see it
    But Somewhere in me - there are lilacs that blossom
    with a swarm of the bees , buzzing round ,feeling love
    but my window's broadcasting "rainy weather and lonesome"
    and the months of the summer tears with autumn glove....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.