Сърцебиене...

Помниш ли синджирените люлки?
И захарната песен на петлетата?
Усещането, че светът е малък
в ръкавите на пъстрото ти детство?

Такова ми е, като те сънувам…
Безвремево, с трапчинки от усмивка.
И после Утрото неканено нахлува
и мислите ми бавно те изпускат…

Обаче си оставаш в мене. Като трепет.
Като рисунка по стъкло със дъх.
На пук на мислите, сърцето те запомня.
И боцкаш тихо в синия му пулс.

1 коментар:

  1. Heartbeat ...

    Do you remember the chain-folded swings?
    and the sweet sugar song of red lollipop?
    the feeling the world is as small as a blink
    in sleeves of a childhood with colorful drops?

    It's what I feel when I'm dreaming of you
    I feel no time, I've dimples from a smile
    the morning dashes suddenly without you
    and then my thoughts release you..(for a while)

    But You stay in me ,as a bristling thrill
    just like a drawing on a sweaty glass
    despite my thoughts, my heart keeps you still
    as a slight piercing in my woman's blue pulse...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.