Една хилядна от секундата...

По залез слънце Времето се спира
за няколко секунди. За почивка.
Парченца от лъчи с ръце събира
и с устни някаква мелодийка подсвирква.
Присяда някъде, на някой покрив
и от високо се усмихва на Земята.
Ако надникнеш във лилавия му поглед,
ще видиш тайния език на чудесата.
Във този страшно кратък миг си пожелавам
Да можех да съм някъде...до Теб...
И Времето, повярвало във нас, да се забрави.
И ... ей така, за винаги да спре.

2 коментара:

  1. A thousand of a second

    At sunset The Time really stops
    just for some seconds ... for a rest
    collecting bits of sun rays, a whole lot
    and whistles a tune (trying all of its best)
    It sits somewhere on a reddish roof
    and smiles on Earth from very high
    if you see in Its purple sight as proof
    you'll see the secret language (the wonders can fly)
    I wish in this moment that is tiny and short
    I were somewhere there... somewhere next to You....
    and Time will slow down ,seeing what we have got
    and even somehow .... to stop forever (it's true)....

    ОтговорИзтриване
  2. Леле, леле какво си направил!
    Благодаря ти страшно много и чак се чувствам ужасно виновна!
    Това са сигурно 2 месеца назад...
    извинявай, за изгубеното време да публикуваш всичко това :(
    И пак - много, много ти благодаря, Ян!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.