Защото есента не ми отива...

Знаеш ли колко отдавна
съм спряла да чакам на прага...
Хвърлих цветята хартиени
и от мечтите избягах.

Напълних си въздуха с дъжд.
А мислите – с пеперуди.
Рисувам фрагменти от кораби.
И без вълни...ми е трудно.

Аз съм повтарящ се сън.
В окото ти (дясното) плача.
Очаква те празния праг...
Тръгнах си... Няма друг начин.

1 коментар:

  1. Because Autumn doesn't suit me
    (and rainy weather's not my cup o'tea)

    Do you know that so long ago
    I stopped waiting on my door steps...
    throwing all paper flowers to flow
    and I ran from my dreams (on a thin spider web)

    I filled my air with rain
    In my thoughts I let butterflies
    I draw pieces of ships (but in vain)
    with no waves everything somehow dies....

    I am a dream that is ever repeating
    into your right eye I'm the tear you're crying
    the door step is now empty , No one is sitting
    I have just left ..that's it... no more flying ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.