По никое време

Тази разсеяна Есен!
Забравила прозореца отворен!
И ей го Лятото-
промушва се през процепа
и хвърля слънчеви лъчи отгоре и.
Плете със златните си куки светлосенки
по пъстрите пердета в жълто-алено.
Усмихва се нахално в локвите
и мърка в котките по тротоарите.
Чертае шах по плочките под кестена –
едно квадратче слънце, друго – сянка.
Не му се тръгва. Хич не му е есенно.
И иска да остане още малко.
За пет минути само. Колко му е!?
И после ще си тръгне. През вратата.
Разсеяната Есен се усмихва.
Е, нека бъде! Пет минути лято ...

1 коментар:

  1. Not On the time expected

    Oh, this fall absent-minded
    She's left the window there wide-open
    and here's the summer-slipping and sliding
    throwing its sunny rays , there on the sofa
    with golden knitting needle there It comes
    leaving light shady effects on the curtains
    smiling in pools as yellow bright lamps
    purring with cats on the sidewalks (for certain)
    It's drawing a chess board... under the chestnut
    one square of sunlight , another in shade
    unwilling to leave ,couldn't feel the fall crescent
    wishing to stay , even though it is late
    only for short- just for five minutes
    then It will leave - right through that door
    fall's absent-minded , she's smiling ( I've seen it )
    but let it be summer, just for five minutes more...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.