Тази разсеяна Есен!
Забравила прозореца отворен!
И ей го Лятото-
промушва се през процепа
и хвърля слънчеви лъчи отгоре и.
Плете със златните си куки светлосенки
по пъстрите пердета в жълто-алено.
Усмихва се нахално в локвите
и мърка в котките по тротоарите.
Чертае шах по плочките под кестена –
едно квадратче слънце, друго – сянка.
Не му се тръгва. Хич не му е есенно.
И иска да остане още малко.
За пет минути само. Колко му е!?
И после ще си тръгне. През вратата.
Разсеяната Есен се усмихва.
Е, нека бъде! Пет минути лято ...
Not On the time expected
ОтговорИзтриванеOh, this fall absent-minded
She's left the window there wide-open
and here's the summer-slipping and sliding
throwing its sunny rays , there on the sofa
with golden knitting needle there It comes
leaving light shady effects on the curtains
smiling in pools as yellow bright lamps
purring with cats on the sidewalks (for certain)
It's drawing a chess board... under the chestnut
one square of sunlight , another in shade
unwilling to leave ,couldn't feel the fall crescent
wishing to stay , even though it is late
only for short- just for five minutes
then It will leave - right through that door
fall's absent-minded , she's smiling ( I've seen it )
but let it be summer, just for five minutes more...