А Слънцето не искаше да вярва...

Събух обувките, в които есента
на лятото ми стъпките затвори,
и минах боса над града
по върховете на тополите.
Със пръсти пишех по небето
писма до птиците на Юг.
Един разнежен Вятър ме целуна
и подир облаците хукна.
А клоните ме галеха с листа
и шепнеха да бъда тяхна Пролет.
Изхвърлих мислите за есента
и просто минах боса над тополите…

2 коментара:

  1. And the Sun didn't want to believe

    I took off the shoes into which the autumn
    has locked my sunny summer steps
    and I walked barefoot,I simply have forgotten
    that people see me,'bove the poplars webs

    And I was writing with my fingers
    so many letters to the Birds down South
    a soft and tender wind has kissed me
    and started chasing all the fluffy clouds

    And the branch leaves - caressing me tender
    whispered to me - to be their Spring
    I threw away the autumn thoughts ( I sent them )
    and walked barefoot 'bove the poplars that blinked

    ОтговорИзтриване
  2. Мхм, не щеше да вярва, моля ти се!
    Мерси :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.