Когато Лунната пътека ...

Понякога Небето слиза в мене
и ме превръща в сянка на Луна.
Едно Море копнее да ме вземе.
и сгушена до него да заспя.

Да ме прегръщат водните му длани.
Да ме люлеят, като две ръце.
Да заискри събудено сияние
по кожата на нощното Море.

Да ме целува с нежните си устни,
солени от несбъднати мечти.
Да не поиска вече да ме пусне
и много дълго в мене да мълчи.

Да ме покрие с капчици от пяна
и да докоснем шепнешком брега...
Понякога си пожелавам да остана
превърната във сянка на Луна...

2 коментара:

  1. When the Moon Path...

    Sometimes the sky gets down in me
    and turns me into shadow of a Moon
    the sea is softly longing to take me
    making me sleep into its blue lagoon

    Its water palms will give a tender embrace
    and they will swing me like two gentle hands
    a waken flicker sparkling into my face
    on the skin of the night sea and sands

    It will be kissing me with lips so tender
    though quite salty,from dreams unfulfilled
    it may not want to let me,we will be blended
    so silent in me ,when time outside's spilled

    It will be covering me with sea water-drops
    I'll be touching the strand... I will whisper
    sometimes I just wish that time really stops
    and I stay a shadow of a Moon ..pure crystal

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря от името на Лунната пътека :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.